Хипоидна зъбна  предавка.

Във всеки автомобилен диференциал присъства Хипоидна зъбна предавка.

Хипоидната зъбна предавка е сред най-важните новости в автомобилостроенето през ХХ-и век. Началото е 8 февруари 1926-а, когато компанията Packard Car Co. е започнала производството на модела си Six трета серия. За пръв път в света е използвано хипоидно главно предаване. Въвеждането на новостта от Packard не би била възможна без развойната дейност на компанията Gleason Works от Рочестър. Тя създала стругове за нарязване на хипоидни зъбни колела. Благодарение на това  сътрудничество се е премахнало виенето на предавките в автомобилите. Днес този необичаен звук може да се чуе само при движение на автомобил на заден ход при механична предавателна кутия, където както и преди се използват правозъби колела в предавката, както и при някои състезателни предавателни кутии.

… Както и когато диференциалът има нужда от ремонт.

 

При хипоидната зъбна предавка, за разлика от другите конусни предавки, осите на водещото (пиньон) и воденото (корона) зъбни колела не се пресичат в една равнина и не съвпадат геометрично. Поради това и поради специфичната конусна форма на зъбите води до необходимостта от точна и прецизна настройка на т.н. контактно петно. Изисква се квалификация и специални инструменти.

Благодарение на формата на зъбите се удължава контактната площ на зъбите на двете колела и има възможност те да се направят по-големи и по-здрави. Това позволява предаването на по-голямо усилие през предавката. Преминаването на оста на пиньона под това на короната, позволява да се свали надолу кардана, да се понижи центъра на тежестта и да се направи подът в салона на колата равен. Хипоидното зъбно предаване, както беше отбелязано е по-безшумно и има по висок КПД и затова остава незаменимо вече 90 години.